Проблеми с комуникацията гневят най-често учениците, сочи проучване в област Русе

12:50, 09 окт 16 25 307 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Анкетното проучване е проведено от Регионалната здравна инспекция в 6 училища в областта - СУ „Панайот Волов” в Бяла; СУ „Христо Ботев” в Глоджево и русенските СУ „Йордан Йовков”, СУ „Христо Ботев”, ПМГ „Баба Тонка”, ПАГ „Гео Милев” през март и април т.г.

В него са обхванати общо 216 ученици от 6 училища в региона - 107 момчета и 109 момичета на възраст от 14 до 18 години.

От РЗИ уточниха, че анкетата съдържа 4 скали за измерване на агресивност.

Измерването е насочено към въпроси, които провокират реакции като физическа агресия, словесна агресия, гняв и враждебност. Учениците са помолени да определят като степен доколко са склонни да реагират по определен начин в дадена ситуация. Имали са възможност и да споделят в отворен въпрос кои са нещата, които ги провокират най - силно да изпитват гняв или враждебност.

„Нужно е уточнението, че извадката не е представителна и от настоящото проучване не следва да се вадят генерални изводи за реакциите на младежите като цяло, тъй като подобно тестиране може да бъде само насочващо към проблемите, които вълнуват учениците поради факта, че за да бъдат резултатите точни е необходимо да се проведе лично събеседване с всеки млад човек поотделно“, уточниха още от РЗИ-Русе.

От Здравната инспекция отбелязаха още, че за физическа агресия може да се говори в случаите, когато личността не вижда никакъв друг начин за решаване на даден проблем, освен причиняването на физическа болка на причинителя на съответния дискомфорт. Обикновено такъв тип поведение се свързва с безсилието да се направи каквото и да било друго. Обичайно склонни да изберат този начин за решаване на проблем са деца, които под една или друга форма са били свидетели и са заучили даденото поведение. Необходимо е да се направи пояснението, че в една или друга ситуация всеки може да бъде провокиран да се предпази и обезпокоителни могат да бъдат единствено случаите, в които се наблюдават крайно високи или крайно ниски нива на подобен вид реакции. Нужно е да уточним, че всеки тест, който изследва поведението регистрира моментното състояние на личността, a реакциите впоследствие се развиват и променят, коментират още здравните инспектори.

Резултатът от допитването сочи, че само 2,7 % от младите хора са склонни като първа реакция да изберат да посегнат към този способ при конфликт. Също толкова са и учениците, които заявяват, че в почти никоя ситуация не биха използвали този вид поведение. При 70,6% от учениците се наблюдава сравнително ниска или средна склонност да използват физически израз на негативните си емоции, като 23.9% заявяват, че случаите, в които биха използвали физическа агресия са повече.

Предвид възрастта на участниците в запитването е предвидим фактът, че по- голяма склонност за проява на високи нива на агресивност се проявяват в словесната й форма. Само 2,17% от участниците не изпитват необходимост по никакъв повод да използват словесен израз на негативни емоции. 53,1% от учениците проявяват ниски до средни нива на словесна агресия, като смятат, че не във всяка ситуация са склонни да нападнат или да се защитят вербално. Високи нива на вербална агресия проявяват 32,6% от запитаните, а склонност в почти всяка ситуация да са словесно нападателни проявяват 11,9% от младежите.

Наблюдава се по - голяма склонност на момичетата да използват словесна агресия като начин да се защитят, а физически по - агресивни са момчетата.

По плоскостта гняв и враждебност учениците са по - податливи на гнева, отколкото на враждебността, което пък е свързано с механизмите на съпричастността към другите.

Изключително важна точка в анкетното проучване е отвореният въпрос, поставен с цел учениците да формулират собствените си мисли и чувства, като впоследствие да имат възможността и умението да анализират и тези на другите. И точно в тази област са и най - големите затруднения, които изпитват младежите. Социалните контакти и общуването с другите като цяло са тези, които носят най- голяма негативна емоционална оцветеност и тежест, що се отнася до реакциите, които предизвикват. В голяма степен като отключваща гнева или враждебното отношение се явява невъзможността на младите хора да определят искреността на лицето, с което общуват и склонността да се преувеличават личните качества и способности и омаловажават тези на околните.

Водещото, за да може човек да изгради навици в поведението си е способността да предвиди това на близките до обкръжението му лица.

На второ място младежите поставят насилието във всичките му форми - като се започне от физически наранявания, словесни обиди и нападки и се стигне до малтретиране на животни.

Третата по важност причина, като брой дадени отговори заема разбирането за „лъжа”: проявите на неискреност и подценяването на собствената им интелигентност и способността да мислят и вземат решения.

Следващият по важност фактор е отново свързан с общуването: „хората и поведението им” - това определят като катализатор на негативните си емоции участниците в анкетата. Несправедливостта е тази, която въздейства на младите хора на следващо място, а проблемите с училището и учителите завършват най- често посочваните причинители на негативни емоции и реакции.

От запитването става ясно, че основните притеснения на младите хора са свързани почти изцяло с междуличностните отношения и много малко са повлияни от външни фактори, които не са непосредствено свързани с взаимоотношенията с другите. Наблюдава се, че най- силен негативен ефект оказва неспособността на младежите да разпознават и анализират правилно чуждите емоции и намерения, което от своя страна пряко рефлектира на собственото им поведение.

Важно е да се знае, че гневът като нормална реакция на организма, вследствие действието на определен дразнител или група дразнители и съпътстващите чувства на неудовлетвореност, са обичайна реакция и тази енергия е необходимо да бъде изразена и правилно канализирана, отбелязват по този повод специалистите от РЗИ-Русе.

Усложненията настъпват ако хората не разпознават и не изразяват добре своя гняв, тъй като потиснатите емоции могат да доведат до нежелани последствия, свързани с поведението или здравословното състояние на индивида, както и да предизвикат тревожни или депресивни състояния.

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама