Българите страдат най-често от тревожни разстройства

20:20, 09 окт 16 25 340 Шрифт:
Topnovini Автор: Topnovini
Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11,4% от населението, разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6,2%, злоупотреби с вещества – 3,3%. От 20 до 34 години е най-рисковата възраст за тежки депресии. Жените боледуват по-често от мъжете и също така по-често търсят професионална помощ. Това сочат данните Националния Център по Обществен Здраве и Анализи по случай 10 октомври – Световния ден на психичното здраве.

Основни причини за психическите разстройства са стресът в ежедневието и особеностите в начина на живот. Влияние оказват и социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност, културните особености. Сред първите симптоми за наличието на проблеми са безсънието, честата умора, лошото настроение, раздразнителността. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при психиатър, психотерапевт, психолог. Стигмата към психиатричната помощ и психиатричните проблеми пречат психическите разстройства да бъдат навременно и адекватно лекувани още в техния ранен стадий.

През 2016 г. темата на Световния ден на психичното здраве, определена от СЗО, е свързана с оказването на  психологическа първа помощ по време на кризи и нейната роля за опазване на достойнството на пострадалите хора.

От Световната здравна организация отчитат, че кризисни събития след травми, внезапни загуби, произшествия, грабежи, природни бедствия се случват във всички общности по света. В момента брутални конфликти в много страни съсипват живота на повече от 100 милиона жени, мъже, момичета и момчета. Хората в кризисни ситуации са още по-уязвими по отношение на стреса, употребата на психоактивни вещества, социалните нужди, нарушенията в социалното функциониране. 

Първоначалната психологическа помощ най-често оказват екипите на спешна помощ в случай на пътно-транспортни злополуки, полицейските служби при въоръжени грабежи, медицинският персонал в случай на физически травми, учителите, когато събитията са в училище, администрациите при хората, търсещи убежище и т.н., отчитат от СЗО. Много от тях се отнасят с топлота и подкрепа към хората в стрес, току-що преживели кризисно събитие. Други обаче изпитват дискомфорт от емоционалния стрес на оцелелите и се вцепеняват. Понякога емоционалният стрес напълно се пренебрегва. Има и случаи, в които хората, бързайки да си свършат работата, без умисъл потъпкват човешкото достойнство. 

Добави коментар

Моля попълнете вашето име.
Top Novini logo Моля изчакайте, вашият коментар се публикува
Send successful Вашият коментар беше успешно публикуван.

Реклама