Шедьоври на средновековното българско изкуство откриха този сезон археолозите във Велики Преслав
Находките бяха представени днес в Археологическия музей край Симеоновата столица.
Специалистите определиха откритото като шедьовър на българското средновековно изкуство.
Фрагментите от плочи са богато орнаменирани, подобни притежат само Ермитажа в Санкт Петербург, Лувъра във Франция и музея в гръцката столица Атина.
Облицовъчните плочи са от мек варовик. На тях археолозите попадат при проучване на личната царска резиденция във Велики Преслав. Там те откриват и инкрустираното с цветен емайл златно сърце.
Всички находки са датирани от средата на Х век, когато държавата е управлявана от цар Петър, син на владетеля Симеон.
Заради финната си изработка и високата проба на залатото, над 23 карата, учените предполагат, че накита е принадлежал на царска особа.
Техниката на бижуто е идентична с изработката на Преславското златно съкровище. Най-вероятно сърцето е внесено от Византия и е било вградено в скъпа благородническа дреха.
Златното изделие с ширина 4 сантиметра и височина 3.5 сантиметра е идеално запазено. Инкрустирано с пет цвята емайл – червен, син, жълт, бял, зелен.
След откриването на Преславското съкровище през 1978 година още два пъти през времето археолозите попадат на подобни предмети, но те са били в сравнително лошо състояние. Така до този сезон, когато Симеоновата столица се отплаща на историците, като разкрива част от тайните си.
До дни екипът на Стойчо Бонев приключва разкопките и на личната царска резиденция, която е била единствената сграда със светски характер в старопрестолния Велики Преслав.
Внушителни са размерите на основите, които са с ширина 2 метра. Дължината на личния царски дворец е 22 метра, ширината 19, а настилката е била от шлифован до блясък мрамор. Западната страна, на впечатляващата с размерите и пищността си сграда, е завършвала със 7 мощни колони с височина 4 метра и диаметър 70 сантиметра.
Направени от археолозите предварителни сондажи показват, че в близост до личната царска резиденция има друга подобна сграда. Нейното проучване тепърва предстои.
Строителството на великолепната Симеонова столица е продължило цели 28 години. На времето си градът е съперничел по блясък и мощ с Константиноп и Кордоба.
Тазгодишните проучвания на Стойчо Бонев са на път значително да променят представите на учените за старопрестолния град.
Изследванията на археолога са финансирани със собствени приходи на Археологическия музей във Велики Преслав. Това лято държавата е отпуснала едва по 6 хил. лв. на два екипа, което по думите на кмета на старата столица Александър Горчев, е твърде недостатъчно, защото теренът на старините дава възможност за целогодишно проучване. Горчев не скри големите си очаквания от подготвения Закон за старите столици, който позволява на местната власт да изисква държавно финансиране за археологическите разкопки на легендарната Симеонова столица.
Последни новини
Фондация "Една от 8" пристига в Сливен
17:49, 29 апр 24 / Регионални новини
ЕРМ Запад и ТУ-Габрово ще си партнират в подготовката на специалисти за енергетиката
17:45, 29 апр 24 / Регионални новини
Много повече общуване в чужбина с A1 Roaming Revolution
13:41, 29 апр 24 / Свят
Добави коментар