Изследователи от Американската агенция за космически изследвания (National Aeronautics and Space Administration, NASA) установиха, че планетата джудже Церера периодично се сдобива и след това губи своя собствена атмосфера под въздействието на Слънцето.
Учените отбелязват, че появяването на газовата обвивка на Церера съвпада с периоди на повишена слънчева активност.
В такива моменти, както предполагат учените, летящият от Слънцето поток частици е възможно да избива от повърхността водни молекули, които на свой ред образуват атмосфера. По-късно тя се разсейва.
Церера е най-малката позната планета джудже в Слънчевата система и единствената, която се намира в астероидния пояс. Тя е съставена от скали и лед с диаметър 932 км. Масата ѝ е около една трета от масата на целия астероиден пояс.
Открита е на 1 януари 1801 г. от италианския астроном Джузепе Пиаци и е смятана дълго време за нова планета в Слънчевата система. Носи името на римската богиня на плодородието, майчинството и брака.
На повърхността на планетата преобладават лед, минерали в състава на които има вода, въглеродни съединения.
Именно от ледената мантия слънчевият вятър успява да избие водните молекули, които образуват временната атмосфера на небесното тяло. От Земята видимата звездна величина на планетата е между 6,7 до 9,3 и е прекалено неясна, за да бъде забелязана с просто око.
НАСА изследва Церера при преминаването на безпилотния космически апарат „Дон” край нея след изстрелването му на 27 септември 2007 г.
Церера до 2006 г. е класифицирана като обикновен астероид, но след това се вписва в критериите за планета джудже.
Според Международния астрономически съюз планета джудже е небесно тяло, сходно по параметри с планета, с достатъчно голяма маса, така че да придобие приблизително кълбовидна форма под действието на собствената си гравитация, но недостатъчна, за да освободи своя собствена орбита като привлече други астрономически обекти по пътя си.
Планети джуджета, които са отвъд орбитата на Нептун, се наричат плутоиди.
Добави коментар